Пътят от Средорек до Метохия е приличен асфалт, като асфалтовият път не свършва вече преди с. Метохия, а продължава до krai nov asphalt (вече има нов асфалт чак до след с. Метохия). След това има един малък участък със сипица (от start sipica до krai sipica). Възможно е да продължат да асфалтират и по-нагоре, но е малко вероятно. Оттам до паркинга (на широкото преди чешмата) е черен каменист път, който е проходим все още с кола, но на няколко места трябва да се внимава, защото можете да опрете отдолу.
От паркинга се продължава по същия черен път в посока с. Побиен камик (табелки за посоката няма, но пък и друг път до там няма). Пътят до с.Побиен камик, а и след това до подножието на вр.Милевец е нормално проходим с джип. На изкачване се движех по готовите тракове от bgmountains.org, но браздата в участъка от start bez pateka 1 до krai bez pateka 1 не става за ползване, защото е обрасла и е непроходима. Затова на връщане минах по пътя и открих, че има още една чешма (Che6ma) и на 5-10м от нея много приятна за почивка беседка(besedka). По пътя разстоянието се удължава, но пък ходенето по него е значително по-лесно. Най-лесният и най-приятен за ходене, според мен (без никакъв трънинг) маршрут е от с. Побиен камик да се движите все по подбилния път до точката Minavane na brazdata и оттам по браздата до върха, който не е далече. През по-голямата си част пътя от с.Метохия до Побиен камик се движи през гора и е доста прохладно и приятно.
На връщане се отбих през местността Славчето, където всяка година на Св.Дух се провежда голям събор на разделените българи от двете страни на границата. Пътят, по който се върнах обратно през Раянци е доста разбит и за това от Злогош карайте към Кюстендил. До там пътя е хубав и не е много по-дълъг.