От паметника в западният край на село Стъргел тръгнах на север към махала Войниците. В края на селото достигнах до Стъргленска река и по долината й продължих на изток. При водослива с река Дудов дол завих покрай нея на североизток. Известно време вървях по черен път, който внезапно свърши при един от многобройните каменни баражи на реката. От края на черния път се изкачих без пътека през гората Оведена на север и достигнах до Стъргелската седловина. Оттам хванах пътя към вр. Ушите, минах край два ловни заслона и излязох на пътеката Ком-Емине. По нея вървях на изток до Етрополската седловина. Оттам пък по римския път Етрополски проход продължих на запад към подножието на вр. Звездец. Там изоставих пътя и изкачих върха без пътека. От върха се спуснах на юг през голата местност Краището, пресякох тясна ивица гора и слязох на обширната поляна Жалковица. В южният й край гората беше изсечена и не можах да продължа на юг, което ме накара да се върна малко назад и да потърся друг начин за слизане. На 200 м. западно от поляната открих черен път, който се спускаше на юг и по него слязох към с. Стъргел.

Снимки