От центъра на гр. Мъглиж поех покрай подножието на планината на изток и през полето достигнах до долината на р. Габрачев дол. Оттам по черен път се насочих на север и се изкачих до вторият по височина връх в района - вр. Малтепе. На върха има останки от крепост, а покрай него минава древен римски път, който е едно от южните разклонения на Дъбовския проход. От Малтепе се върнах до римския път и по него продължих на северозапад до седловина Хайдушки преслап 1, като минах покрай върховете Стефанча, Яйцето и Еловска могила. При предишното ми ходене в Мъглижкия балкан достигнах от север точно до тази седловина. Сега от седловината се насочих на юг, като се стремях да вървя по билото на източния вододел на Мъглижка река. По черни пътища и тесни пътеки изкачих последователно всички по-горе изброени върхове, както и вр. Кръстилча, и в местността Дългите ниви достигнах отново до римския път. По него продължих да се спускам на югозапад, като при вр. Гъзи рът излязох на шосето Мъглиж-Селце и по асфалта се върнах обратно до града.

Снимки