Целта на маршрута беше да пресека източния вододел на Мъглижка река по римския път „Мъглижки проход“, да се спусна до с. Борущица и оттам да се върна до с. Селце по някой от многобройните съвременни горски пътища. „Мъглижкият проход“ е подробно описан от пътешественика Феликс Каниц, който минава по него в края на 19-ти в. За този път трябва да се знае, че старото му трасе в близост до с. Селце е напълно погълнато от растителност. След като  преодолях затлаченият с растителност участък от стария път, стъпих на нов черен път, по който лесно достигнах до седловина Хайдушки преслап 2. Тя се намира на билото на източния вододел на Мъглижка река и при нея се събират римските пътища, трасирани по двата вододела на реката. От седловината завих на югоизток и изкачих вр. Панагюра /Голям Панагюр/. На темето му има останки от крепост, охранявала в миналото римския път, минаващ по билото на източния вододел на Мъглижка река. При вр. Панагюра съвременният черен път свършва и от върха на югоизток се продължава по билото на вододела, като се следва тясна пътека. По пътеката подминах останките на още две преградни крепости, охранявали в миналото същия римски път, пресякох вр. Калаянка и южно от него отново стъпих на черен път. По този път се спуснах в долината на р. Извора и достигнах до махала Държавен /Чифлика/ на с. Борущица. Оттам се изкачих за втори път до билото на вододела при седловина Хайдушки преслап 2, пресякох на северозапад вр. Кланите кадъни и по рида Баликова мандра слязох на югозапад, като достигнах до Мъглижка река в близост до къмпинг Дюлята. От къмпинга по пътя покрай реката се върнах обратно до с. Селце.

Снимки