Данни за маршрута | |||
---|---|---|---|
Създаден от: | pelitko |
Изчисли време
(км/ч)
|
|
Планина: | Западна Стара планина | ||
Дата: | 19/06/2011 | ||
Тип: | Пешеходен | ||
Трудност: | 4/5 - Труден | ||
Дължина: | 31.85 Километра | ||
Изкачване: | 817 Метра | ||
Слизане: | 798 Метра | ||
Прегледа: | 26110 |
От с. Зимевица се вижда крайната цел – вр. Тодорини кукли. Маршрута изглежда много лесен, водоравен и кратък. Впоследствие се оказа, че денивелацията е над 1000 метра, а изминатото разстояние на отиване и връщане – 36 километра. От селото се тръгва в северозападна посока по запазен римски път. Има синя лентова маркировка и няколко табелки. Маркировката е много добра - никъде по маршрута няма маркировка на отклоненията. Трябва да се избира измежду многото черни пътища в района. Аз стигнах до една работеща тенекиена кошара и там зарязах гадаенето къде е маркировката. От кошарата тръгнах по един път на север. От източната ми страна излезе пълноводна река, която двеста метра по-надолу потъна в земята. Така е в Понор планина. Влязох в една гора, в която намерих продължението на римския път. Виждат се наредените камъни и върху тях поникнали вековни дървета. Пътя изчезна при един поток. На този поток е последната вода на качване. Над потока гората свърши и излязох на единствена къща на билото. Веднага видях коловата маркировка на пътеката Ком-Емине. Беше на около 500 метра на север, но трудно стигнах до нея. Тревата е особена – алпийска и е изключително трудна за ходене. Такава има от южната страна на Витоша. По Ком-Емине няма проблем до Тодорини кукли. За връщане си избрах друг път – от разклона на пътеките Ком-Емине и тази за град Вършец тръгнах по черен път на юг. Оказа се, че това е маркираният със синя маркировка път от с. Зимевица. На връщане се минава покрай голям понор в който изчезва още една река.