Бесапарски ридове - от Синитово през Еленски връх до Бяга
Маршрутът представлява един от моите налудничави трансекти. Едва ли всеки ще оцени достойнствата на Бесапарските ридове, защото още в началото на май жегата става неописуема. Но има някои неща, за които си струва.
Вероятно тези, които са пътували с влак между Пловдив и София, са забелязали "голите" хълмове между Пазарджик и Стамболийски. На пръв поглед скучни и монотонни, Бесапарските ридове (наричани за по-кратко Бесапарите) са много интересно място за всеки природоизпитател и природолюбител. Не случайно това място попада в мрежата Натура 2000, а високите части са защитена местност.
По-голямата част от ридовете представлява голи скали, надупчени като сирене. Това на пръв поглед непривлекателно място е доста интересно, ако се наблюдават цъфтящите растения. Всяка седмица растителността е различна. Ако например отидете в началото на май, ще видите склоновете покрити с цъфтящ люляк и жасмин, а откритите места - изпъстрени с Райхенбахова перуника и асфоделине. Трансектът е от тази неделя, така че най-ефектният изглед не е на снимките. Вместо това обаче, по това време можете да наберете най-ароматната мащерка с мирис на лимон, да видите едновременно три цъфтящи вида, които са роднини на портокалите, и наистина да си кръстосате погледа от многото цъфнали гладиоли. На това място могат да се видят и много видове орхидеи. Спирам с ботаническото описание поне за малко. Не се учудвайте на бавната ми скорост - работата ми е да зяпам растенията, не да се състезавам.
Започнах трансекта от ж.п. спирка Синитово. Върви се "на кестерме' - без пътека. Най-удобно е да се тръгне от най-ниското възвишение и така да се стигне до Еленския връх. Той е най-високият (537m) и е означен с пирамида. Денивелацията в изкачването не е голяма, но е натоварваща високата температура на въздуха и на земята под вас. Малко преди да се стигне, има едно добре оградено огнище - явно и други харесват тези "чукари". Дърветата тук са рядкост и в повечето случаи трудно могат да бъдат наречени така - повече приличат на храсталаци (означени със знака "гора"). Коренната растителност е от дъбове и келяв габър, мъждрян, зърнастец, жасмин и люляк. На места люлякът е и като изкуствени насаждения. Освен това, някъде в миналото са правили някакво шантаво залесяване, в резултат на което можете да видите нелепо изглеждащо голямо културно насаждение от лиственица (точката "Larix") и остатъци от борови насаждения ("Pinus") като единични дървета.
От Еленския връх може да се види хубава панорама към Марица и към ридовете и Родопите. След това можете да продължите в посока Бяга, ако вече не сте колабирали от жегата. Минава се между Голямата могила и Хисара, през Коручешме и Малкия Еленски връх. По пътя ще се натъкнете на ягодите с които започнах (означени като Fragaria) - няма как да ги пропуснете, те са навсякъде. Има и група интересни скали. Единственото по-влажно място е Куручешме. След като преминете Малкия Еленски връх, продължете по коларския път. Не знам дали съм успял да направя сполучливи снимки. Със сигурност на живо е много по-ефектно.
До гарата на Бяга има една кръчма - голям отврат е, не ви я препоръчвам. Какво ви препоръчвам: Ако решите да обходите Бесапарите, обуйте здрави обувки и панталон с дълги крачоли. Гъмжи от змии, така че гледайте къде стъпвате. След трансекта се огледайте за кърлежи. Носете си повечко вода - на това място можете да видите с очите си как водата се изпарява от тялото ви. Ако вали, имайте предвид, че гръмотевиците бият точно там - преценете дали си струва от вас да остане само чифт димящи сандали.
GPS Тракове