Вход Регистрация

Вход

 
 
 
Детайли за GPS трак
Алиботуш Алиботуш

Приложеният файл съдържа точки и тракове, събрани по време на три зимни излета из граничната планина Алиботуш.

Традиционните подстъпи до Алиботуш са през село Парил от страната на река Места (от изток), и западно, от долината на река Струма, през село Петрово. Поради характерния релеф на Алиботуш, през зимата се предполага качване откъм Петрово.

Маршрутът от Петрово до х. Извора се намира в трак "s. Petrovo-h.Izvora" - 6 км по тесен асфалтов път в прилично състояние. Хижа "Извора" е бивша гранична застава, електрифицирана и водоснабдена, капацитет около 40 места. В момента тече ремонт ...Пътят продължава към село Голешово. На около 3.5 км след хижата (трак "Shose h Izvor-s. Goleshevo") от асфалта, при табели на парковата управа, се отклонява коларски път към високите части на планината и местността "Ливада". Оттам започва и маркираната в синьо пътека до в. Гоцев връх (трак "Sinja markirovka - Livada(cheren put)")На около 2 км след началото на коларския път има отбивка вдясно. Тя подсича широките серпентини на коларския път и води право до финалната равна отсечка към Ливада. Пряката пътека е сравнително стръмна, добре очертана. Минава през вековна гора от бял, черен бор и пръснати екземпляри черна мура в по-високите участъци (трак "Prjaka puteka-Livada"). На около 1600 м н.в. пряката пътека отново се влива в пътя. Тук са и първите гледки към стръмните склонове на Цари връх(Алиботуш), първенецът Гоцев връх и Шабран. След около 1 км по равен терен се стига до заслона в местността Ливада. Заслонът представлява ниска едноетажна постройка с три помещения. Лявото и средното са затворени за нуждите на собственика на заслона, дясното помещение е със свободен достъп. В близост до заслона, на около 100 метра южно досами ръбът на гората, се намира единствения извор с питейна вода в района. Отбелязан е като точка. Пътеката продължава покрай заслона и скоро навлиза в гъста черномурова гора. Скоро гората свършва и се открива просторна гледка към Алиботуш. Пътеката върви по ръба в посока връх Шабран. Малко след гората пътеката се отклонява от ръба и подсича източните склонове на Шабран в посока Сухото езеро и Гоцев връх. Зиме склона на Шабран е лавиноопасен и затова е препоръчително да се продължи по ръба и да се изкачи Шабран. Качването към Шабран е сравнително леко. Ръбът е гол и безснежен, на места с леки навявания. Вдясно се открива внушителона гледка към района на селата Петрово, Катунци и Мелнишко. Привършието на Шабран не е белязано с каменна пирамида, преставлява широко заравнение. От него се слиза към първата гранична пирамида за маршрута, номер 98. Насреща се открива гледка към селища в Гърция - село Ахладохори (Круша), и градчето Сидирокастро (Демирхисар). От пирамида 98 се поема на изток към Гоцев връх. Слиза се до кратко понижение на главното било (пирамида 99), следва изкачване до първенеца на Алиботуш - Гоцев връх. Цялата дистанция между Шабран и Гоцев връх отнема около 45 минути до 1 час. ръбът към в. Шабран ръбът към в. Шабран гледка към село Петрово и х. Извора меловете в Мелнишко От Гоцев връх се открива забележителна гледка към разположените в Гърция планини Боздаг (Фалакро), Сминица (Меникио) и Кушница (Пангео), както и по-ниските Шарлия и Сенегелска планини. От Гоцев връх следва придвижване по билото към гранична пирамида 100, оттам спускане до най-ниската част на маршрута - вляво са валозите и началото на местността Бельов дол. Ако се обърнете назад, ще видите внушителните скалисти южни склонове на Гоцев връх - местността Козя стена. След понижението на главното било при Бельов дол следва сравнително полегато и продължително изкачване до следващите гранични пирамиди 101 и 102. Последната е сложена на Цари връх. При нея има възпоменателна табелка на гръцки, както и маркировъчна връхна пирамида на гръцка страна. Следващата гранична пирамида, 103, е последната по маршрута.Оттам граничната бразда продължава на изток, докато нашия път към заобления Алиботуш (Цари връх) води на север. Следва кратко изкачване, вече сме на Алиботуш. Гледките от Алиботуш (Цари връх) са панорамни. Виждат се много от върховете из Северен Пирин, мраморния първенец на Среден Пирин - в. Ореляк, и накрая южните заоблени красавци в. Свещник, в. Ушите и в. Муторок. Класическият вариант за слизане от Алиботуш (Цари връх), е през м. Хамбарите към село Парил, на североизток. Зиме не се препоръчва слизане по тази пътека - там е едно от малкото лавинни места в планината Алиботуш. Нашият маршрут предполагаше връщане до м. Ливада, затова се възползвахме от една характерна особеност на местността: Западният склон на в. Алиботуш (Цари връх), е изложен на припек и често остава безснежен (иначе слизането е лавиноопасно). Състоянието на склона се вижда добре откъм м. Ливада и заслона - слизането оттам може да се планира още в началото на похода. В нашия случай имахме късмет със снега, затова без колебание се спуснахме по голия стръмен склон до дерето на Бельов дол. Слизането е сериозно, при денивелация от около 2200 м до около 1600 м н.в. При дерето се кривва леко вдясно и се илиза на обширна поляна. В горния и северозападен край, с особено внимание дори и зиме, може да се намери тясна, добре изразена полегата пътека през черномуровата гора до местността Ливада и заслона. Във файла с тракове има един интересен вариант за придвижване от билото към х. Извора. При гранична пирамида 98 след в. Шабран вместо да се отклоним на изток към Гоцев връх, тръгваме на запад по граничната бразда. В началото има леко спускане до останките от постройка в гръцко, след това наклонът се увеличава. На места има каменни блокажи и стръмнини, които трябва да се преминават с повишено внимание, ако са заснежени. Следва придвижване по сравнително равен терен. Подминава се каменен бункер на българска територия и след кратко изкачване стигаме до началото на рид, който се отклонява от главното било на север. В тази точка напускаме главното било и поемаме по рида. Той ни отвежда право до шосето, малко над х. Извора. По билната част на рида придвижването е леко горе, на места се вижда и пътека. Долу, непосредствено до пътя се навлиза в гъсталаци и придвижването е затруднено. Накрая - няколко думи за имената на върховете в района. Парилчани и Голешовци наричат върховете с различни имена. В текста съм възприел Парилските названия. За парилчани връх Алиботуш е котата, която голешовци наричат Цари връх. В текста и трака котата е отбелязана като Алиботуш (Цари връх). Самият връх Цари връх (по парилски), няма име за Голешово и селата на запад от Парилската седловина (гранична пирамида 102). Накрая Гоцев връх - той е Гоцев за парилчани и голешовци. Последните обаче често го наричат и Алиботуш. В текста го наричам Гоцев връх (Алиботуш).

 

Данни
Име на файл Alibotush.rar
Добавено от dido
Създаден 02-03-2008
Категория Алиботуш
Тип
Сезон
GPS приемник
Сайт
Тегления 63
Прегледа 1 418
Размер 59.38 KB
Лиценз Creative Commons external

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.