За изходна точка избрах с. Гигинци. От там маршрутът е най-дълъг и попътно се посещава и Гигинския манастир. 99% от маршрута е по хубав и полегат черен път.
От селския площад започва къс стръмен участък до преодоляване на малко баирче. След това пътят е полегат и позволява бързо придвижване. Първата ми цел, манастира се достига бързо. В самият манастир заварих трескава ремонтна дейност, за да бъде ремонтиран и обновен за празника му - 14 ноември.
След кратка справка с картата разбрах, че съм пропуснал Големия връх, явно толкова "голям", че не съм го забелязал на изкачване. Пих малко лечебна вода (според игумена), бликаща пред манастира и напред към върховете.
Самата планина има 3 преобладаващи и открояващи се върха, посетих ги по следния ред - вр. Китка, вр. Гарван и вр. Тумба (първенецът на планината). От Тумба имах намерение да се спусна по рида към с. Габровдол, но застрашително приближаващите се черни облаци ме принудиха да се връщам по най-краткия път. От върховете, би трябвало в хубаво време, да има великолепна гледка, но не случих на такова. Облачната покривка беше на височина около 1200м. - съдейки по това, че вр. Ветрушка (1158м.), вр. Сирищна рудина (1172м.) и вр. Ребърска могила (1205м.) "докосваха" облаците, а Любаш не се виждаше.
На връщане посетих пропуснатия Големия връх и той си отмъсти, че не съм го забелязал на изкачване с помощта на един облак, т.е. малко се намокрих от дъжда.