Наспахме се до към 09:00, пихме не лошо кафе на хижата като за хижарските стандарти, хапнахме пържени филийки и се насочихме по пътя обратно към гр. Враца.
В посока х. Леденика се минава в леко урбанизирана за балканските стандарти зона. Движехме се над 50% от пътя до там по асфалт, донякъде защото сами го избрахме, не че няма варианти да се мине по поляни и гори. Навсякъде е осеяно с почивни домове, станции и хотелчета, изоставени соц постройки, овчарници и други животновъдни обекти. Накратко до пещера Леденика много много няма да сте откъснати от цивилизацията.
Стигнахме доста бързо до пещерата, някъде за около 2-2,5 часа. В нея така и не влязохме, тъй като се влизаше на всеки кръгъл час, а бяхме там в 13:04. Съответно трябваше да чакаме до 14:00 и после около 40 минути разходка в нея, което значеше +2 часа почти за прехода, късно прибиране в София и допълнително натоварване от пещерната обиколка. Отказахме се и хванахме пътека покрай пещерата право към Врачанския карст. Качихме билото и тръгнахме да спускаме косо под карста в посока Вратцата по сравнително добре маркирана пътека, на която често се срещаха указателни табели. Срещнахме и стадо кози, съпровождани от кучета, та се наложи да ги изчакаме да ни подминат, за да не си създаваме излишни главоболия.
Стигнахме забележителността Вратцата, където бе пълно с катерачи алпинисти. Понаснимахме и се насочихме към колата, която ни чакаше в града. Покрай р. Лева е изградено освен шосе от лявата страна и доста приятна пътека от дясната, по която след около час се прибрахме.
Преходът бе над 19 км, взехме го за под 8 часа с почивките, за което допринесе отрицателната денивелация и асфалтовия път/пътека, който зае голяма част от прехода ни.