От село Розино се преминава под ж.п. линията през тунел в северна посока. След 10 минути се достига до уникален кът за отдих /трябва непременно да се види/. След още 20 минути е скалния феномен „Булски камък”. Върви се в северозападна посока и след 10 минути, около Сюлейман чешма, маркировката и пътеката изчезват. Продължих на северозапад и излязох на черен път. По черния път на север се качих до билото на Розинска планина. На билото от пътя се отделя пътека и по нея се слиза до разрушен заслон. При заслона маркировката отново се появява. До черния път по река Дамлъдере няма проблеми с маркировката. Нови проблеми се появяват след разклона за хижа Козя стена. Пътят към хижа Ехо е почти изцяло затлачен от свлачища и растения. Към края на пътя реката се пресича на два пъти след което маркировката отново изчезва. Аз вървях до самия край на пътя и после през гората без пътека се качих до хижа Ехо. От хижа Ехо, по пътеката през връх Самсъклътепе, до село Розино няма никакви проблеми с маркировката.