В най-високата част на прагът Козница има асфалтова отбивка от подбалканския път за гр. Клисура. Завих по отбивката на север и след сто метра си паркирах колата. От това място в северна посока тръгват два черни пътя. На отиване вървях по десния път, а на връщане по левия. Прагът Козница отгоре е гол и е висок около 1100 м. което значително улеснява изкачването на вр. Вежен. При точка “Чешма и колиба” черния път свършва. До м. Говедарника се продължава по дебела и водоравна пътека, която заобикаля от запад вр. Дапково краище. От Говедарника до вр. Вежен пътека няма, но склона е изцяло гол и се върви лесно. При вр. Вежен завих в западна посока и ходих по централното било до средата на м. Кончето. От Кончето се спуснах без пътека през м. Въртопа към точка “Михалкови колиби”. На Михалковите колиби хванах черен път, който ме изведе до Въртопски теснини. Оттам черния път траверсира целия рид Диктепе и ме изведе точно до колата.