Най-високите върхове над с. Антон са Долна и Горна Лъженска баба /по известна като Тетевенска баба/. От южната страна на вр. Горна Лъженска Баба зее огромен казан, в който са изворите на р. Маргарта. Това е причината от върха на юг да се отделя само един съвсем къс и много стръмен рид, наречен Орта бурун /Среден нос/. За сметка на това от вр. Долна Лъженска Баба на юг се отделят два дълги и много красиви рида - Бабичка на запад и Под Бабата на изток. От двата рида за изкачване към билото на планината си избрах по-дългия и полегат рид Бабичка. Както всички ридове над с. Антон, така и този, в долната си част е горист и много стръмен. След час душевадно изкачване се излиза над гората на голото пасище Трите расте, което заема средната част на рида. Нагоре по него се виждат 3-4 купеновидни скалисти връхчета, като най-долното от тях е най-високо и остро и се нарича вр. Купена. Изкачването става като се върви плътно по сравнително тясното било на рида и се минава покрай всичките купени. Понеже билото е тясно и голо, от него се открива постоянна панорама, която е едновременно и от двете му страни. На билото достигнах до Долна Лъженска Баба и от нея веднага се спуснах надолу по другия рид, който се отделя от върха. Рид Под Бабата е много по-стръмен от Бабичка и в горната си част е покрит с ниски скали. По средата на слизането се достига до равно място, под което билото на рида се стеснява и влиза в гора. Ридът завършва стръмно в долината на р. Маргарта, като широката в долната му част пътека достига до римския път Климаш. От края на рида към с. Антон се върнах по римския път.