Bulgarian Mountains

Триглав (освен в Словения) е планински масив в централна Стара планина включващ тези двухилядниците:

1) двойката върхове Малък Кадемилия (2225 m) и Голям Кадемлия – (2275 m);

2) връх Пиргос – (2195 m);

3) връх Мазалат (Зли връх) – (2197 m).

На същия рид е разположен и вр. Танастепе – (1875 m).

Възможен базов лагер за приключението е хижа Мазалат, откъдето започнахме и където завършихме нашата обиколка.

До хижа Мазалат обикновено се стига по пътеката от хижа Партизанска песен (около 8 км) по трасето на маршрута Ком – Емине. До самата хижа има асфалтов път от гр. Габрово, който на около 2 км преди местността Узана (при чешмата позната като „бай Георги“) се отделя в дясно, за да може след  още почти 4 км да Ви отведе до хижа Партизанска песен.

Хижа Мазалат се снабдява по черен път от местността Лъгът (на северния склон на планината), намиращ се на територията на община Севлиево (след с. Стоките).

Половината от трасето на обиколката (в частта съвпадаща с маршрута Ком-Емине) ми е добре познато. Прехода обаче от вр. Малък Кадемлия по рида Триглав, по Тънката рътлина, през река Габровница и обратно до хижа Мазалат ми е непознат. При панирането на разходката търсих публикувани GPS-следи в интернет и не открих такава, която съвпада с тази част от трасето. Въоръжих телефона си с наличното вече – маршрута Ком-Емине; запазих графични изображения на карти с релеф (от „tripsjournal.com“), където макар без GPS следа, по предполагаемото трасе открих, че се вижда отбелязана пътека. Така при нужда с помощта на изобразения на картата релеф бих могъл да се ориентирам относително надеждно.

Закъсняхме с тръгването от Габрово – в около 10 часа сутринта бяхме на паркинга до х. Партизанска песен. За малко повече от два часа стигнахме хижа Мазалат. Бяхме тръгнали с цел да направим обиколката, но не знаехме дали все още разполагаме с нужното време. Решихме да идем до хижа Мазалат и там да решим дали да я направим или да се разходим до някъде и да се върнем просто обратно.  По пътя срещнахме познати, които бяха прекарали нощта там и споделиха, че вечерта са водили разговори със „стария хижар“ за обиколка, каквато бяхме намислили ние, а той споделил с тях, че този преход е възможен за 5:30 – 6:00 часа. В хижата обядвахме и се посъветвахме с присъстващите по това време там (млади) домакини за нужното време за извършване на желания преход. Получената тук информация не беше окуражаваща – „поне 8:30 часа“ звучеше отговора. Получих обаче потвърждение, че предполаганата от мен среда на прехода е около вр. Голям Кадемлия – т.е. колкото време, ни отнеме да стигнем до там, горе-долу толкова се очаква да бъде нужно да се върнем по обратния път или пък да продължим на обиколката. Не бих рискувал при сигурно замръкване да вървя по непознат маршрут без GPS следа, с дете и с куче.

С тези настройки около 13:00 тръгнахме. Поехме през резерват Пеещите скали с оптимална цел вр. Малък Кадемлия – по трасето на маршрута Ком-Емине (червена маркировка). Избрах тази посока на обиколката, защото реших, че ако стигнем то тази цел в късен час, по обратния път можем да се върнем и „на фарове“, дори и без да използваме GPS (поради повреда в техниката да речем) – пътеката от маршрута Ком-Емине личи добре, районът ми е добре познат.

Първо тръгнахме по зимната пътека, но след първото изкачване, укрепените с дъски стъпала ни се сториха не много привлекателни, а и освен това по лятното трасе, макар и малко по-обиколно, можехме да поддържаме по-добра обща скорост и да спестим повече усилия за следващите участъци. Следвахме маршрута Ком-Емине до след като подсякохме вр. Росоватец (облият връх след м. Пеещи скали – половин час равномерно изкачване) и стигнахме разклона за заслон Голям Кадемлия в местността Чимколиб - седловината между вр. Росоватец и вр. Малък Кадемлия. Разклонението бе отбелязано със съответните табели и маркировка (синя) и се намира в местността Чимколиба. Долу в пропастта са изворите на река Габровница и нейните първи притоци.

За 2:45 часа стигнахме до връх Малък Кадемлия. Часът беше малко преди 16:00, а стъмняването до нужда от осветление се очакваше да настъпи малко след 21:00. След кратка дискусия по въпроси свързани с мотивацията и с физическото ни състояние решихме, че пътят ни е нататък, а не обратно. Водата беше на привършване. От туристи, с които се разминахме разбрахме, че са намерили нещо подходящо за пиене в седловината между вр. Пиргос и вр. Мазалат (от което пропуснахме да се възползваме), но решихме, че във всички случаи до долу при реката някак си ще издържим. Решихме също, че на природата ще се радваме без да се отклоняваме от маршрута – няма да ходим до вр. Голям Кадемлия (около 40 минути отиване и връщане), като и до самия връх Мазалат (отклоняване от пътеката, което по груба преценка би коствало 20-30 минути); така ще имаме поводи да дойдем пак.

Така продължихме по маршрута за хижа Соколна и с. Скобелево - синята маркировка. Пътеката личи добре, поставени са метални колове. Връх Пиргос има заострена форма, но в нашата посока преди него не се губи много височина – след около половин час бяхме там. От там към вр. Мазалат вече се губят около 170 метра денивелация, които след това трябва да се наваксат в изкачване.

Връх Мазалат (Зли връх) има разтеглена по направление север-юг форма. Погледнат от посоката, от която идвахме, изглежда като великан без глава. Пътеката минава по северното скалисто рамо, което се вижда от едноимената хижа.

След връх Мазалат до седловината в местността Киминчето има стремглаво спускане (около 370 м денивелация), което заобикаля от юг скалната пропаст над река Габровница. След разклона на запад се намира остър връх – Танастепе. Към хижа Мазалат се отделя пътека със зелена маркировка. По пътеката няма колове. Тя личи добре до мястото, на което на северозапад излиза вододела на „Тънката рътлина“. От този момент докато стигнахме до гората източник на увереност в посоката беше картния материал в телефона ми. Долу в гората маркировката по дърветата се открива, но преди това по голата част от рида, бидейки нанесена ниско върху камъните, тя не се вижда, а пътеката не личи добре, защото не се използва често. Именно с цел да се компенсира тази липса, публикувам този маршрут.

От разклона в местността Киминчето до коритото на река Габровница слизането е с нови около 850 m разлика в надморската височина (на 965 m). Тук направихме по-дълга почивка (20-30 минути) – слизането натоварва ходовата част повече от изкачването; изпихме голямо количество вода от реката. Нататък пътеката се вие между високи дървета, личи добре, а маркировката се вижда от далеч.

На около 20 минути от хижата при нас започна да достига миризма на скара. Пътеката излиза точно до външната тоалетна. В хижата пристигнахме около 20:30 часа, беше още светло.

Отчетохме, че обиколката ни е траела 7:30 часа. Темпото – без тичане, но без губене на време, по-припряна крачка, без излежаване на почивките и без отклонения. Разстояние 18.1 km. Над 1200 m изкачване, още толкова слизане.

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.