Bulgarian Mountains

Маршрутът започва с края на асфалта пред портала на стопанския двор на Г.Изворово. Тъй като липсват дървета синята маркировката е оскъдна и понякога объркваща и заради множествата пътчета водещи към къра и лозята. Поддържайте височината и след около 300м се минава през дере. След около 100м има разклон и леко надясно продължава по-използвания път от дървосекачите. Продължаваме по по-малко използвания път напред и след около 100м отново има разклон надясно по който поемаме. След още 300м минаваме покрай почти пресъхнала чешма(Двете чешми). След още около 400м по края на поляната почти назад и стръмничко тръгва нов път на север, но ние си продължаваме през лозята напред. Така бавно изкачвайки се на югоизток след още 300м надолу стръмно на юг има разклон, който подминаваме и нашият път се насочва на изток. Така около 3км след тръгването пресичаме дерето Хумата и тръгваме на североизток по пътя от Мъглиж от източната страна на дерето. След около 1км се стига до Мъглижките уши. Малко след половината на този км има отклонение на дясно обратно към дерето достигащо до разлата поляна в лоното на дерето. Продължавайки по суходолът нагоре се стига до почти пресъхнала чешма и след стотина метра се излиза от западната страна на Ушите. Там пресичаме зелена маркировка по билото за Попак и Добрина могила.

От тук продължаваме по рядка жълта маркировка на около кота 900м. описана в предния маршрут и след около 2км достигаме до крайната му точка. От там се тръгва по-стръмно към Дълбокия дол по доста зарасъл път, който лятото се каним да разчистим. Пътят свършва току пред дола и продължава стар път през едра гора. Затова той не е зарасъл, но на места е доста изнесен. След 2км по пътеката се стига до първите къщи на Селце. Има два критични момента: на 500м от дълбоки дол току да се стигне рътлината трябва да се хване пътека леко изкачваща се; на около 500м преди къщите има нападали дървета, които трябва да се преминат лазейки. Всъщност най-неудобно е как да се излезе на селченския път. Минава се през стари градинки зарасли с къпини и шипки и след тях попаднах в заграден двор, чийто ограда трябваше да прескоча. Може би най-чистият вариант е да се слезе до реката и покрай нея да се излезе от външната страна на оградата на къщите. От там след стотина метра се стига на моста на главния път от Мъглиж. Продължава се около км на северозапад срещу течението на реката от лявата и страна.

Преди да се стигне следващия мост тръгва коларски път от изток на дерето в посока югозапад и се вие към Изворовските уши. От западната страна на дерето трябва да има пътека със синя маркировка държаща посока към Малък Купен, която пресича коларския път при поляните над Селце и за около 4км достига Изворовките уши. 

Аз обаче тръгнах по коларския път и след около км след две серпентини стигнах до разклон в ляво с червена маркировка на Трявна ултра. 3км по този път държейки посоката и седлото стигнах седловината между Сандъкчитепе и Дюдюкча на 1130м. Тъй като билото е доста стръмно може да видите че тракът доста се различава от сателитната снимка и маркираните пътища. Според сателитните снимки ако се продължи на югоизток по пътя може да се заобиколи Сандъкчитепе от юг и да се стигне на Мъглижките уши. Тъй като не бях сигурен къде отива пътя и се придържах към плана да стигна Изворовските уши, които познавам много добре, тръгнах на запад по билото. Изкачвайки се забелязах че Познатите ми Купени и Съраяр са доста далеч и установих че доста съм се объркал с преценката къде съм. Така час трамбовайки нагоре надолу по билото стигнах до заветните Изворовски уши.

Там по маркираната синя пътека се спуснах около км до чешмата на Равна поляна. Тук има две места за пропускане: от Ушите се тръгва по коларския път на юг и на първият завой се излиза стръмно към дерето; като се слезе на равното на пресечката на същия коларски път се тръгва около 50м обратно нагоре за да се хване отново пътеката(едно време пътеката си излизаше там, но като са изсекли дърветата пътеката е зарасла и са я преместили през голямата гора). 

От равна поляна се продължава на юг по маркиран в синьо път/пътека покрай суходола от ляво за около км минавайки покрай пейки и маси за разтуха в летните горещини. Постепенно дола се вдълбава и от полуравния път се отделя стръмна пътека, която да слезе на главния път над селото. Това са около 200м доста стръмно слизане. Като се слезе на често използвания черен път се върви около км над селото и се слиза на стопанския двор.

Обобщение:

Г.Изворово ст.двор - пресичане на реката Хумата: 3км

до Ушите: 1км

до Селце: 4км