Преход х.Мазалат-вр.Малък Кадемлия-вр.Пиргос-Портата-х.Соколна-с.Габарево
Преход х.Мазалат-вр.Малък Kадемлия-вр.Пиргос-вр.Мазалат-Портата-х.Соколна-с.Габарево - 05.07.2025
Обща дължина 21 км., кумулативно изкачване 1130 м., кумулативно слизане 2070 м. На мен ми отне около 9-10 часа чисто ходене, без почивките. Аз ходя малко по-бавно на слизане, и освен това на всеки час вероятно по 5-6 минути отделям за правене на снимки и клипчета.
Прехода е приятен, но силно зависим от времето. Трябва да се предприема само при добра прогноза за времето.
Наличието на вода е проблем, особенно през летните и есенни месеци (по-долу ще обясня къде би могла да се намери вода). Носете достатъчно вода.
Тръгнах в 6:45 от х.Мазалат. Беше доста топло (вероятно около 19-20 градуса) и докато не излезнах на билото нямаше вятър. Излезнах на билото (след подсичане на вр. Куртбашица/Вълча глава) след около 40 минути. Там, слава богу излезна лек ветрец.
Следващите 30 минути се върви по билото, основно по равно с малки изкачвания и слизания. Стига се до скално връхче - кота 1772 м. Това би трябвало да са така наречените "Пеещи скали", но не съм сигурен. Следва кратко, много стръмно изкачване. Има опънато метално въже, но при хубаво време няма смисъл да го използвате (даже на някои места ще е по-трудно ако тръгнете по него). На върха има оригинален паметник на Богдан Косев (не знам кой е той). На север от кота 1772м. има подсичаща пътека. Слизането от връхчето е по-кратко от качването и не е толкова стръмно. От х.Мазалат до кота 1772 м. на мен ми отне общо 1:15 часа (със спиранията за снимките).Виж снимка 1.
От кота 1772 м. зпочва плавно изкачване към вр.Росоватец. В един момент (при стигането на едно заравняване) пътеката, която подсича вр.Росоватец (на около 1900 м. височна) се отклонява в ляво и започва подсичане на върха. За нещастие точно там се беше разположило едно стадо крави и заради тях аз не видях отбивката и продължих към върха, по зимната маркировка. Малко след това се усетих (видях на GPS-a че съм се отклонил) и се върнах на пътеката. От кота 1772 м. до началото на подсичането аз го взех за 20 минути. Самото подсичане е около 15 минути, като се излиза на билна заравненост, където се разделят пътеките за х.Тъжа и х.Соколна (виж снимка 2). Мястото е добре обозначено с табели. И в двете посоки тръгват колове на зимна маркировка. Тези за х.Соколна са със синя маркировка. От х.Мазалат до разклона на мен ми отне общо малко по-малко от 2 часа (със спиранията за снимките).
От разклона се спускаме плавно до пътя за вр.Голям Кадемлия (той е ясно видим) по зимната маркировка с колове (разлика във височината около 30 метра) до местността Чимколиба. Там има един гьол с вода. Аз лично не бих пил от него, но може би по-надолу, където изтича може да има по-чиста вода.
От там коловете тръгват направо към вр. Малък Кадемлия. Трябва да се качат около 200 метра по затревен склон. Пътеката се разделя непрекъснато, но като се следят коловете се поддържа посоката. Поради тази причина аз не видях лятната маркировка, която някъде по средата би трябвало да тръгва към билото между Голям и Малък Кадемлия и от там да се качва на върха, но това не беше голям проблем.
От разклона до вр. Малък Кадемлия аз го взех за почти 1 час. Общо от тръгването от х.Мазалат почти 3 часа (със спиранията за снимките).
От вр.Малък Кадемлия, по билото се отива на вр.Пиргос. Слиза се по умерено стръмен склон до премката м/у двата върха (около 80 м. денивелация) и след това по плавен склон (през едно междинно връхче) се изкачваме на вр.Пиргос (виж снимка 3). На мен ми отне около 25 минути (общо от х.Мазалат - 3.20 часа). Там се мотах окол 45 минути (снимки, пускане на дрон).
Следващата точка беше вр.Мазалат. Всъщност не самия връх, а билото на около 400-500 метра северно от него (разликата в денивелацията е около 20-30 метра). Започва се с сравнително стръмно спускане към премката между 2-та върха (денивелация от около 150 метра), следвано от почти същото качване до най-високата точка (виж снимка 5). На мен ми отне около 45 минути (20 минути слизане и 25 минути качване). Общо малко над 4 часа от х.Мазалат.
На юг-югозапад от билото (върхове Малък кадемлия, Пиргос и Мазалат) е дере Лабодалъка в което на картата са показани доста извори и когато аз минавах очевидно в някои от тях имаше вода (но трябва да слезнете 100-200 метра).
От вр.Мазалат започва дълго и изключително неприятно слизане към Булките (3 малки стръмни връхчета с въже по ръбовете им) и Киминчето (премката между Булките и вр. Танас тепе - виж снимка 6). На мен слизането до Булките (около 350 м. денивелация) ми отне около 50 минути (аз ходя по-бавно надолу!). При доближаването на Булките се вижда че има 2 пътеки, които ги подсичат - по-гормната подсича първите 2 връхчета. По-долната (както се оказа после) подсича и 3-те връхчета, като излиза директно на Киминчето, но като се слиза от горе не се виждаше края на пътеката (заради склона) и аз поех по по-горната и подсекох първите 2 връхчета. На третото се наложи да се държа за въжето като слизах (не че е чак толкова опасно, но като има въже защо да не се използва). Ако някой има мерак може да мине и през трите връхчета, но от това което видях слизането от първите 2 връхчета е проблемно дори с въжетата.
От третото връхче пътеката слиза на по-долната пътека (тази, която не можах да и вида края) и от там се спуска до премката Киминчето. От вр.Мазалат до Киминчето мен ми отне около 1:10 часа. Общо 5:10 часа от х.Мазалат.
От слизането от вр.Мазалат, на югозапад се отваря гледка към Курудере - много впечатляващо!
На Киминчето има табели за различните пътеки: за х.Мазалат (зелена маркировка, със слизане до долината на р.Габровница), за зимния път за х.Соколна през Танас тепе (коловете продължават натам) и лятна маркировка (синя) за х.Соколна, която подсича вр. Танас тепе от югозапад. Има и една пътека (немаркирана, но ясно видима) за Кюй дере и Гьолтепе за която ще напиша по-нататък.
Аз тръгнах по лятната маркировка за х.Соколна. От Киминчето пътеката се спуска директно надолу (към Курудере). В началото има няколко маркировки на камъни, но в последствие дори да има, заради високата растителност те не се виждат. Трябва да се излезне някак си на подсичащата пътека, която е ясно видима. На тази пътека е имало информационна табела, която обаче е паднал и сега е купища отломки. Ако обаче я забележите като слизате от Булките си я отбележете като ориентир - от там стъпвате на пътеката за х.Соколна.
Когато стигнете на пътеката маркировката е много добра, но проблема е че там има десетки успоредни пътеки, които се разклоняват и се сливат непрекъсанто и е лесно да изпуснете маркираната пътека. както казах, маркировката е доста добра и ако 100-200 метра не видите маркировка, най-вероятно сте на някоя паралелена пътека. Аз успях да изпусна маркировката на края, когато вече почти бях подсякъл Танас тепе. Маркираната пътека трябва да излезе на едно заравнение между Танас тепе и едва забележимо връхче (там трябва да са коловете на зимната маркировка, но от подсичането не се виждат), а аз продължих и минах в дясно от това връхче, като се наложи след това да правя широка дъга на североизток за да се върна на пътеката (GPS-а помогна).
Следва едно спускане през м. Ливадката до премката м/у вр.Танас тепе и вр.Сахранка/Равнец (около 100 м. денивелация). На мен от Киминчето до премката ми отне около 50 минути. От х.Мазалат общо около 6 часа.
След излизането на лятната пътека за х.Соколна пресякох няколко малки изворчета, като едното беше достатъчно голямо да си измия лицето и да пия вода от него. Това беше първото и последно място на което срещнах вода до х.Соколна. Хижаря на х.Соколна обаче каза че тези изворчета скоро ще пресъхнат. Но каза че близо до падналата информационна табела, в посока обратна на хижата има извори, които не пресъхват цяла година (вероятно е така - аз чух течаща вода, когато минавах покрай падналата табела). Има и един гьол, от Киминчето по пътеката за Гьолтепе, който се вижда през цялото време на слизане от вр.Мазалат.
От премката м/у вр.Танас тепе и Сахранка коловете (зимната маркировка) тръгват по ръба на върха, но от дясно (югозапад) има ясно очертана подсичаща пътека, която излиза на южния ръб на вр.Сахранка (виж снимка 7). Самият ръб не е много остър и от него се откриват страхотни гледки към Курудере (на дясно, югозапад) и билото на вр.Курткая (на ляво, североизток). Пейзажа прилича повече на Пирин, отколкот на Стара планина, а и самият ръб е като за Пирин. По него, през поредица от връхчета се стига до Портата. На мен от премката м/у Танас тепе и Сахранка до Портата ми отне около 20 минути (от х.Мазалат - 6:20 часа).
Слизането от Портата е едно от най-ужасните ми слизания, които съм имал. Причината е че вече бях уморен от прехода (аз вече съм възрастен, 60+), а и след Киминчето вятъра изчезна и температурата започна да се повишава (логично, слизах на по-ниско). Самото слизане е по изключително стръмен склон (вероятно около 70-80 градуса), с много места на които ако се подхлъзнеш да се пребиеш. Спасението е или да слизаш с лице към склона (със задника напред) и да се държиш с ръце или разпъваш щеките максимално и слизаш изключително внимателно. Най-лошото е че през по-голяма част от времето виждаш колко ниско трябва да слезнеш и е ясно че те чака още много - на мен ми действаше изключително потискащо. На края на спускането има въже. В горната му част може и да не се използва, но в по-долната има една полегата скала (около 70 градуса), която е равна и там въжето е много полезно - аз на практика се спуснах по него.
Накрая се дотътрих как да е до основата на тези скали (виж снимка 8) и краката ми трепереха от напрежение. На мен слизането ми отне около 20 минути (от х.Мазалат - 6:40 часа).
Слава богу, след това следваше един дълъг участък (около 1.5 км.) с умерено слизане, ходене по равно и леко изкачване през гора, което помогна краката ми да се възстановят (донякъде). След този участък се излиза на голяма поляна (м. Параардан - виж снимка 9) с малък наклон, по която се ходи още около 1.2 км. Излиза се на края на едно стръмно слизане (появяват се малки дръвчета) от които се вижда покрива на х.Соколна на около 100 м. (денивелация!) по-надолу. След стръмно слизане се стига до х.Соколна (виж снимка 10). На мен от края на Портата до х.Соколна ми отне около 50 минути. Общо от х.Мазалат - 7:30 часа.
На х.Соколна видях хижаря и поговорихме. Хижата не е постоянно отворена и хижаря се качва само ако има предварителна заявка за нощуване. До хижата няма никакъв път (само пътека) и всичко се качва на гръб. Поради тази причина на хижата не можете да купите нищо (бира, сокове и др. такива). Предложи да ми направи нещо за ядене или кафе, но по принцип не може да се разчита на това (освен ако предварително не сте му се обадили). Освен това положението с водата на хижата е тежко. Има малко изворче, но то пресъхва през лятото и водата се съхранява в резервоари само за пиене. Забравете за къпане. Тоалетната е външна (или в гората). Хижаря каза че когато го няма оставя отвън пластмасови бутилки с вода за пиене.
Другото интересно, което каза е че има пътека от Киминчето (немаркираната пътека, която тръгва към Гьол тепе на изток), която заобикаля вр.Сахранка и Портата от изток и излиза след Портата. На картата на bgmountains.org тази пътека се вижда. По-дълга е, но вероятно ходенето по нея ще отнеме доста по-малко усилия, а може би и време.
Освен това на х.Соколна ме изпердаши и дъжд, които по едно време започна и да го обръща на град. В прогнозата за времето нямаше такива предвиждания, което показва колко е важно да изберете стабилно и подходящо време - ако този дъжд ме беше хванал на Портата щях да има сериозни проблеми.
В резултат температурата падна малко, но влажността се повиши.
Слизането от х.Соколна до м.Пчелина (където започва маркираната пътека за х.Соколна (синя)) на мен ми отне 1:40 часа и за мен беше ужасно, защото температурата вече беше много висока (долу на Пчелина беше 33 градуса), заради дъжда и влажността беше много висока, а и вече бях много изморен и краката ми бяха подбити от слизане, така че тези 700 метра денивелация ме доубиха. Иначе самата пътека не е лоша и ако човек я ходи в по-хладно време и не толкова изморен даже би била приятна. Ходи се основно през гора, като стръмните слизания се редуват с по-равни участъци. Единственния проблем е че на някои места пътеката е покрита със ситни камъчета и е много лесно да се подхлъзнеш.
Общо целия преход от х.Мазалт ми отне 9:10 часа и ме изтощи доста (особенно частта след Киминчето). При по-хладно време със сигурност нямаше да се изморя толкова и вероятно щеше да ми отнеме поне половин до един час по-малко. Поради тази причина, според мен подходящото време за този преход е или късна пролет (важно е след Киминчето, особенно на Портата да няма сняг - по-нагоре и да има не е страшно), или есента.
От м.Пчелина жена ми дойде да ме вземе с кола. Стига се без проблем с нормална кола (като казвам нормална визирам кола с клиренс поне 13-14 см.) по черен път от ж.п. прелеза в западния край на с.Габарево. След прелеза се кара само на север (към планината) направо. Ж.п. прелеза не е с бариери и често минават влакове - внимавайте!
Качил съм филмче на YouTube, което може да Ви даде по-ясна представа за маршрута:
https://www.youtube.com/watch?v=mj7lNgnNQx8
GPS Тракове