Bulgarian Mountains

Вълнуващо преживяване, още повече, когато се наложи да останем сами в туристическия дом!

Станахме, закусихме и започнахме да се оправяме за тръгване. Точно в 08:00 ч поехме по пътеката нагоре. От юг идваха много неприятни облаци и времето беше на кантар. Беше ни казано, че ходенето до върха е около 3.30 ч, което бе добре, защото се надявахме в ранния следобед да сме обратно в хижата, за да избегнем евентуално лошо време. В началото пътеката бе почти равна, но след няколкостотин метра влиза в стара букова гора. Тук започва изкачване с променящ се наклон, но като цяло ходенето е приятно. След известно време от пътеката се отделя и зимния маршрут за върха, обозначен със зелена маркировка. За около 50 мин (3 км) бяхме до местността "Долна Бабина дупка" 1680 м. Тук беше мястото с единствената чешма по пътя. От тук започваше голямото изкачване към "Горна Бабина дупка", където целогодишно има голяма снежна преспа, а върхът над нея се казва "Бабина дупка".

Момчетата от Македония, които бяха с нас, споделиха, че имат желание на това място да направят беседка, а тук да има опции за бивакуване. Маркировката е подновявана на всеки три месеца, пътеките са почистени а зимната колова маркировка представлява боядисани дървени колове. Всичко това е носено на ръце от доброволците, поели инициативата за поддръжката този маршрут. Разисквахме проблеми, подобни на тези в България - липсата на разбиране от страна на финансиращите организации, тежки административни спънки и прочее познати неща. С излизането над "Горна Бабина дупка" на около 2100 м. ни срещна зверски вятър. Времето бе много неприятно, а облаците бяха с обезпокоителен цвят. От тук до върха бяха около 3 км. През цялото време имате видимост до върха, а пътя ви минава над три последователни малки казана, в последния от който се забелязваше малка постройка. Това бе един от т.нар. "юруци" - къшли на алабански пастири, които пасат стадата си в планината.

Последните около 300 метра пътеката се вие на серпентини, за да преодолее по-щадящо наклона към върха. На самата връхна точка има военно поделение и достъп до там няма. На десетина метра под оградата има струпана грамада от камъни, която символично играе ролята на пирамида. Направихме си няколко снимки за спомен (Сдружение Устремени на вр.Солунска глава/Македония), насладихме се буквално за миг на невероятните панорами и поехме надолу, защото вятърът донесе суграшица, която болезнено се забиваше в лицата ни. След няколко минути бяхме в подножието на върха, където поривите чувствително отслабнаха. С бърза крачка се запътихме по обратния път, за да предотвратим евентуалното ни попадане под дъжда сред голите части на билото. За около 40 мин достигнахме отново до "Горна Бабина дупка". Тук направихме още една серия снимки за спомен и се спуснахме с бързи крачки към гората. Дъждът идваше и се надявахме да го изпреварим. На "Долна Бабина дупка" напълнихме вода, починахме малко, хапнахме и потеглихме към хижата. На няколкостотин метра преди нея, в края на буковата гора заваля и се наложи да изчакаме десетина минути, за да изскочи прозорец, през който да се приберем в хижата сухи. Така и стана.

Точно в 2 часа бяхме в хижата. Оправихме се и слязохме да хапнем. Хижарят Любчо ни изненада, когато каза, че ще тръгват и оставаме сами в хижата. Почувствахме се малко неудобно, защото това ни се случваше за пръв път. В България е немислимо някой да ти има такова доверие, още повече, че си от друга държава и идваш за пръв път. Явно думата "планинар" в Македония означава човек с висок морал на поведение, касаещо се за ползване на туристическата инфраструктура и местата за настаняване. По нашите хижи се яде и се пие, но не като част от планинските преходи, а като начин на поведение. Неслучайно и половината хижи не работят или са в отчайващо състояние, защото "банкетаджиите" са консуматори от най-неприятната категория. Хапнахме, пийнахме, поиграхме карти и наблюдавахме как времето навън се разваля. Прибирането ни до Папрадище вероятно щеше да се случи в дъжд, но пък Солунска глава бе изкачен. Това бе нашата цел и вече бяхме доволни.

Равносметката за деня:

Планинарски дом Чеплес - връх Солунска глава 15 км (7.5 км на посока) 1200 м положителна денивелация преход 6 часа

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.