с. Мостовo - Кръстова Гора - Караджов камък - Хайдут таш - Белинташ
Тръгнахме малко след 7:00 от Асеновград и 8:00 бяхме вече паркирали колите на старта в село Мостово.
Всъщност т. нар. "душевадник" от ходенето беше именно отсечката село Мостово - Кръстова гора - 2-километрoв адски баир. Донякъде е добре, че това е всъщност и първото изпитание, а за един преход е добре да влезете в него още от самото начало, после определено ви става по-лесно, защото всичко във вас се нагажда спрямо условията на планината. Точно след един час - в 9:00 бяхме на Кръстова гора.
Предполагам няма човек, който най-малко да не знае какво е това, но все пак ще напиша няколко изречения. Връх "Кръстов" (1545 м) и манастир "Св. Троица" са всъщност едно и също нещо, което всичко наричат "Кръстова гора". Това е наистина уникално поклонническо място. След като се помолихме в храма, разходихме се по алеята между 12-те параклиси, посветени на 12-те Христови апостоли, отправихме своите просби към Бог пред Кръста, който е сложен точно на този връх, започнахме да се оправяме за втората отсечка от прехода ни днес.
Кръстова гора - Караджов камък. По принцип се пише, че разстоянието се взима за около час и половина. Въпреки, че ние го взехме за малко над час, по-горе посоченото време е коректно. Дори ако групата е по-голяма и се направи кратка почивка може да се стигне и до два часа. Под Кръстова гора (от разклона за аязмото "Очното") започва голям черен път. Тръгва се по него, като след кратко изкачване излизате на една много обширна поляна, от която пред вас се разстила невероятна панорама към всичко в този район. Като казвам всичко, наистина всичко. Добростанското плато, село Врата, махала Кабата, връх Драганица, Беланташ, Караджов камък, Хайдут таш. По-назад се виждат Инкая, Сини връх, Стражите, Момин камък, Хамбарташ. Зад теб се вижда Станчов камък и връх Св. Пантелеймон над село Югово. Просто няма такова нещо на света... По средата на тази поляна черният път се разклонява на две. Вие продължавате само направо по него, изкачвайки един хълм, след което влизате в голяма букова гора. Пътят през нея ви води до пътека, на която има табела "Караджов камък" и по тази пътека след около 15 мин сте пред огромните скали притиснали големия камък, който сякаш всеки миг ще падне.
Единствения начин за изкачване на скалното плато са дървени стълби и метален перапет до тях. Изкачвайки ги, излизате на една от най-добрите гледки в района на нашата община. Времето наистина бе с нас, защото по небето нямаше нито едно облаче. Караджов камък, подобно на Беланташ е изпълнен с каменни прорези, ниши, дело на човешка ръка. Какво е било тук - светилище или некропол се надявам да стане ясно след археологически проучвания. Че иманярите са претършували каквото има тук е повече от ясно, така че може би бъдещи проучвания ще са по-скоро в подкрепа на една окончателна теза за предназначението на този скален феномен. Тук и обядвахме, припичайки се на хубавото слънце. Беше около 12:00 когато слязохме отново по дървените стълбички и се отправихме по стръмна пътека към следващата ни спирка - Хайдут таш.
300 метра денивелация и около половин час щуро спускане из пътеки, постлани с дебел пласт букова шума. Доста екстремно. В последната си част пътеката става почти равна и се излиза на малка полянка, която се пресича, влиза се отново в гора и след няколкостотин метра се излиза в подстъпите на Хайдут таш. Тук има табела на която пише "Виолетината поляна", която визира страхотната поляна, която е между гората и скалите. Чудно място за палатки, даже си го заплюхме за лятото :) Там починахме малко и тръгнахме надолу, за да стигнем до махала Ряката и от там да започнем да се драпаме по баира, за да стигнем Беланташ. На Ряката, която се намира точно до коритото на извиращата от Сини връх река Мостовска Сушица, хапнахме по един залък и запъплихме по скалите и сипеите нагоре. На няколко пъти обърквахме пътеката, т.е. карахме напряко по скалите и през храсталаците, но най-сетне излязохме на пътеката, която ни отведе в подстъпите на мистичното скално плато.
Водата ни вече бе свършила и чешмата, която се намира в южния край на Беланташ дойде точно на време. Тя е посветена на местен жител, откривател на плочка на бог Сабазий. Напълнихме бутилките и се качихме горе. Последните слънчеви лъчи нежно ни галеха, но нетърпеливо ни подсещаха, че скоро ще се скрият и трябва да тръгваме.
Слязохме от Беланташ от северозападната страна, обходихме го целия и когато пътеката свърши, запрашихме право през гората. От там излязохме на един черен път, по който в разрез с логиката тръгнахме в посока, обратна на Мостово. След няколкостотин метра видяхме, че стигаме там, откъдето дойдохме. Хванахме една пътека, която си личеше, че не е ползвана от доста време и сред камъни, сипеи и храсти се спуснахме до речното корито. От там до Мостово бяха не повече от 2 км, които обаче трябваше да преминем доста стегнато, защото слънцето вече бе залязло и бе въпрос на кратко време да започне да се смрачава.
GPS Тракове