Вододелно било на България – етап 2 – Еловишка планина
Главното вододелно било на България е линията, която разделя реките, оттичащи се в съответно в Черно море и Бяло море. На територията на България навлиза в планината Кървав камък и след около 1400км я напуска в планината Странджа.
Вододелното било през Еловишка планина започва от седловината, отделяща Кървав камък (Боховска планина) от Еловишка планина (т. 673 – начало вододел Еловишка), преминава през вр.Койна чука (1216м) м.Вълча поляна, вр. Остра чука (Остра кука)(1213м), вр.Орляк (1229м) и завърша на седловината Пътни дял, откъдето преминава в Ерулска планина.
Движението е по черни горски пътища, обрасли стари дърварски пътища, а в отделни участъци и без пътека.
Преминаването на цялото вододелно било на Еловишка планина може да стане за около 3 часа, като дължината му е около 9,5км, и денивелация D+ 370m и D- 420m.
Допълнително може да се изкачите и до първенеца на Еловишка планина – вр.Плоча (1329м), което ще ви удължи пътя с около 3 км – общо в двете посоки (около 1 час) с денивелация D+ 100m и D- 100m.
За преминаването на вододелното било е хубаво да сте с 2 коли, едната да оставите в началото (т.714 – паркинг 1), а другата на Пътни дял (т.723 – паркинг 2). Най-прекият път е през с.Дълга Лука и с.Видрар (около 16км). Ако сте с една кола трябва да се върнете обратно при колата си, но пък така ще минете вододелното било 2 пъти ;).
Изкачването започва от някогашна автобусна спирка (т. 673 – начало вододел Еловишка), край асфалтовия път с.Стайчовци – с.Г.Мелна. Мястото е голяма поляна и там може да се остави колата (т.714 – паркинг 1), като спирката може да се ползва и като навес при лошо време.
Тръгва се нагоре по дърварски път и се следва до т.722-разклон, където завивате по десния път и продължавате по билото на хребета. Минавате покрай вр.Койна чука (трудно е да се каже, кое точно е върха) и достигате до една поляна с много дървени пейки и малък партизански паметник (т.723-партизански паметник) в дясно от пътя. Това е така наречената местност „Вълча поляна“ (т.724-местност Вълча поляна). След това продължавате да следвате пътя достигайки до т.“718-без пътека“. Тук е моментът да решите дали ще се изкачвате до вр.Плоча или ще правите само вододелното било.
Ако решите да изкачите вр.Плоча следвайте трака „Track 01 – Plocha“, като продължите да следвате пътя и от т.“700-разклон“ започвате финалното изкачване към вр.Плоча. При достигане до т.“699-разклон“ трябва да сте особено внимателни.
Вариант 1 - Ако тръгнете наляво по по-ясния път трябва при т.“716-изкачване без пътека“ да изоставите пътя и право нагоре да излезете по следата до върха. Гората е сравнително проходима.
Вариант 2 – Ако тръгнете надясно по пътя трябва да внимавате, защото след около 5-10 м, при т.“698-разклон“ трябва да излезете вляво от ясния път и да поемете по горски път, който прилича повече на обрасла пътека. Пътеката се движи почти хоризонтално, но трябва да сте внимателни да не изпуснете т.607-излизане на път, където има табелки сочещи наляво и нагоре към вр.Плоча и друга табелка за посоката от която идвате „вълча поляна – 30мин“. От тук до върха има криволичеща пътечка, която е обозначена с малки стрелки.
Връх Плоча, който е най-високия на Еловишката планина е разположен в гората и от него няма никакви гледки. На върха има триангулачна точка и табелка, закована на едно дърво.
След изкачването на вр.Плоча се връщате обратно при т.“718-без пътека“ и започвате да се движите по трака „Track 001 - Vododel Elovishka planina“. От там през полянката и след това през гората се спускате без пътека до т.“706-без пътека“, където излизате на стар дърварски път. Пътят е леко пообрасъл, на места има паднали дървета, но все още е проходим. Движите се по него, преминавайки през т.707-разклон до достигане на най-ниската част в т.705-разклон поляна. Тук излизате на обширна поляна от която продължавате право насреща, изкачвайки се нагоре. Внимателно трябва да хванете отново стар дърварски път, пообрасъл, но все още проходим. Движите се по него до т.704-разклон, където от ляво се включва друг път. Вие завивате надясно по пътя до т.703-разклон. Там отдясно се включва друг подобен път, а вие продължавате направо все по обраслия път до т.720-без пътека. Трябва да внимавате да не пропуснете тази точка, защото пътя продължава, завивайки леко в ляво и се отдалечавате от билото в друга посока. При т.720-без пътека напускате пътя и тръгвате леко в дясно и нагоре по реброто към вр.Орляк. Движете се леко в ляво или леко в дясно от реброто (5-10м), защото е много обрасло и трудно проходимо, а леко встрани през гората се върви доста по-лесно. На вр.Орляк има триангулачна точка но е затрупана под паднали дървета. От върха продължавате отново без пътека да се спускате по реброто до достигане на т.709-старт без пътека, където отново излизате на стар горски път. Продължавате да се спускате леко по пътя до т.710-излизане на път, където продължавате право напред по реброто спускане без пътека. В т.“710-излизане на път“ пътят завива надясно и ако продължите по него се отдалечавате от билото. Спускането без пътека продължава до т.“701-стар губеща се пътека“, където излизате на пресен дърварски път. Движението от т.“710-излизане на път“ до т.“701-стар губеща се пътека“ по принцип е без пътека, но на места има следи от стара и губеща се пътечка. От т.“701-стар губеща се пътека“ тръгвате на ляво по пътя и все по него излизате на асфалтовия път в т.“712-излизане на асфалт“. На дясно по асфалт, за около 5-10 мин достигате до седловината Пътни дял (т.711-Пътни дял), където вододелното било преминава в Ерулска планина.
P.S. Ако искате да останете и да разгледате и други забележителности в района може да отседнете в някой хотел или къща за гости в гр.Трън, в къщата за гости в с.Горочевци или в къща за гости в с.Бусинци. В интернет има и други варианти.
GPS Tracks