Най-високият връх на Ихтиманска средна гора - вр. Тръна се намира в Септемврийския рид. Там е идеално за посещение през пролетта, все още не е горещо. Самият вр. Тръна не е маркиран с триангулачна точка, тази чест е оказана на малко по-ниският вр. Прещип.
Пътят се характеризира със стръмно изкачване и слизане, и почти равно било. Пътищата са доста запуснати, обрасли и често се губят в покривало от ниска растителност. На места по билото възможността да се заблуди човек е много голяма, верният път е така обрасъл, че не се вижда. Ориентир е добре очертаното било. Единственото място, по което НЕ ТРЯБВА да се следва трака, е между разклон 8 и 9 - там се заблудих по извивката на билото и добре изглеждащ черен път.
Слизането е по скоро направена просека за някаква инсталация - най-вероятно газопровод. При разклон 10 имах избор, да се спусна по шосето и да продължа по просеката. Избрах второто и не съжалявам, имах близка среща със стадо сърни, които изненадах, защото посоката на вятъра и силният шум от малко водопадче им попречи да ме усетят. Но и аз ги видях в последният момент и докато извадя фотото, те избягаха.
Природата е много красива и има изключителни панорамни гледки към Рила - от Белмекен до Мальовица. Въпреки близостта си, язовир Искър не се виждаше. На билото видях и "нормални" теменужки, т.е. изцяло лилави. За разлика от многото мутанти, които срещам напоследък - включително и жълто-бели.