с. Долни Лозен - вр. Попов дял - с. Нови хан
Лозенска планина е част от средногорската планинаска верига и се явява нейно начало. Най–високият ѝ връх е Попов дял със своите 1190.2 м. Отстъпва по популярност на другите върхове, предлагащи добра панорамна гледка, връх Лалина могила и връх Половрак, тъй като е удобно сгушен в дъбова гора и за достигането му са необходими познанания по ориентиране, карта и препоръчително GPS. Изкачването му е възможно от няколко места – от село Габра, село Нови хан (над местността Гаван камък) и по дългия, но инетресен маршрут – по билото на планината от към връх Половрак.
Прехода ми стартира с велосипед от базата на БЧК над село Долни Лозен. Първата кратка почивка и зареждане с вода е добре да се направи на Гъркина чешма, където има и удобна беседка. След нея има възможност за избор при изкачването на връх Половрак – наляво минавайки покрай Лозенски манастир ”Възнесение Господне”, който в моя случай се оказа затворен или надясно достигайки върха от западния склон.
След около половин час наслада на панорамната гледка от Половрак се насочих по горския път в посока първенеца Попов дял. Пътя е предимно тревист, а на места почвата е дълбоко изровена от преминавали камиони и джипове. След по-малко от километър е поставена невзрачна табелка указваща пътя към Нови хан. На трака съм указал това място тъй като вслучай на влошена метео-обстановка или друго може да се върнете в населено място.
След това „кръстовище” постепенно започваме да набираме височина като през цялото време дразнещото е липсата на гледка, с изключение на малка и красива поляна малко преди върха. Самият връх се намира на два метра встрани от горския път, но табела забита на близкото дърво услужливо ни указва местоположението на заветната цел. Малката базалтова триангулачна точка и иконостаса в сандък от амуниции са екстритрите, които ни посрещат.На земята видях и остатъци от дневник, в който са се записвали покорителите на върха.
От върха надолу спускането е приятно, като горската атмосфера се редува и с няколко панорамни гледки. Целта ми беше да излезна в местността „Суа габра”, а не да се спусна в село Габра. В гората се забелязват интерсни бетонни фундаменти, които са останки от несъществуващата въжена линия Габра – Гара Елин Пелин обслужвала близката мина Чукурово. Най-накрая черният силно изровен път ме отведе до асфалтовия път Нови хан – Габра.
Направих кратко отклонение към красивите блатни езера. За удобство съм го отделил от основния трак в отделен такъв.
След връщане на асфалтовия път последва изкачване към местността Арабаджийска поляна, където е отбивката към ДП „РАО”. Тъй като времето ми позволяваше направих още една отбивка до Връх Градище - 920,9 м където в древността е била разположена тракийска крепост, а днес има дървен заслон и малък параклис.
Прехода ми завърши с минаването напряко по черен и равен път към бензиностанцията намираща се на 15 км на Автомагистрала ” Тракия” от където минавайки под виадукта се спуснах до близката ж.п. спирка „Побит камък”.
GPS Tracks