От местност Черният кос (достига се с градски автобус от кв. Княжево) се тръгва по горска пътека. До излизането на асфалтовият път за изоставеното поделение се криволичи по плетеница от пътеки с различни маркировки (червена, синя, зелена). По пътя се достига бившия портал на поделението. Там маркираната пътека се изоставя и се продължава покрай разрушените сгради до вр. Дупевица. По черен път започва спускане на запад. След около километър се достига маркирана пътека.
Спускането до Бучински проход е доста екстремно - маркировката липсва на многобройните разклони, а на някои гъсто обрасли с драки места е прясно сложена върху тръните! Точно преди прохода се предодолява водно препятствие - река, заляла пътя.
На проходът НЕ трябва да се продължава направо - черният път е доста занемарен и се прави излишна обиколка. Маркираната пътека е малко по-на юг. Минахме по черния път и доста се лутахме, докато намерим маркировката. Плавно се катерят върховете по средната част на планината. Върховете не са добре обозначени, разбрахме, че сме изкачили местният първенец вр. Райлово градище, след като се прибрахме и направихме справка с картите.
След вр. Райлово градище има стръмно спускане до х. Люлин. Тя е полуразрушена и не става за нищо, освен за паметник на човешката безотговорност. Следва дълго и полегато спускане до кв. Михайлово.
При ясно време, от вр.Дупевица и вр.Райлово градище има изключителна панорамна гледка.