От местност Черният кос (достига се с градски автобус от кв.Княжево) се тръгва по горска пътека. При характерна местност с чешма се продължава по червената маркировка (синята води към Владая). След около 500м се излиза на асфалтов път във вилна зона. Продължава се по маркировката до хижа Манастирски(Бонсови) поляни.
Разходих се 400м. да заснема разклона на пътеката за хижата от асфалтовия път за поделението. После по къса пряка пътека се отправих към манастира. Той представлява само една църква.След манастира, поради лошата маркировка отцепих нагоре в гората по една пътека, която след 5 минути изчезна и се спуснах напряко, докато намеря маркирания път. Самият път беше отвратително кален, практически непроходим без рибарски ботуши. Препоръчвам движение по него само в сухо време (или през зимата, когато калта е замръзнала). Следвах го, като се провирах мъчително през крайпътните храсталаци и драки, докато достигнах изключително приятно параклисче в гората. Продължих, докато излязох на поляна с кръстопът. Имаше отклонение за кв.Суходол. Борбата с калта и драките ми беше втръснала и реших да прекратя това упражнение в стил садо/мазо.
Спуснах се към Суходол, като след 2 км достигнах асфалтовия път за изтрезвителя. После се насладих на гледките на сметището в цялата му "романтика". И така до разклона на околовръстното шосе. С точката "Top Prostotia" съм маркирал едно умопомрачително произведение на българският строителен гений. Двуетажна кръстоска между панели и тухлена зидария. В последствие заснех асфалтовият път от кв.Горна баня до вилната зона в близост до хижата и правилния път покрай манастира - тракове 13а и 13б.