До първенците на Влахина и Малешевска
Към 9:00 бяхме на разклона за Крупник. Минахме през Сушица. А в 10 стигнахме до края на асфалта. На Никси му се наложи да походи малко пред колата и да маха срутилите се скали. Явно от дълго време кола не беше минавала по последния участък от пътя. Зарязахме колата на края на асфалта и продължихме пеша покрай реката по черен път. След около километър и половина и той свърши (по принцип няма пробем да се стигне с кола до тук).
Пресякохме едно поточе идващо отдясно и поехме по най-стръмния и пряк рид водещ право към вр.Кадийца. В началото рида е много върл и през гора. Щеките много помагаха за равновесието по склона. За щастие няма тръни по тези планини. Скоро наклона се поизправи, а след още малко и гората изчезна. От двете ни страни се отвориха тревисти склонове, а ние се катерим по скалисто ребро. Отвреме на време поспираме да огледаме, както отсрещния рид на Малешевска по които трябва да се връщаме, така и към други планини. А от тук се вижда всичко от Витоша до Беласица. Жалко, че видимоста не беше добра.На върха бяхме в 12:20.
После продължихме по браздата към Ильов връх. На едно място я напуснахме за да минем уж напряко през полето, но като гледам трака нищо не сме спестили. В 14:00 бяхме на Ильов връх.
Спуснахме се след това към една изоставена застава и продължихме по черния път минаващ по билото на един рид. Колата ни беше в долината долу вляво. Потърсихме път надолу, но като не намерихме в крайна сметка се спуснахме като шушляци надолу през гората. Беше към 16:00 и имаше още дълго време светлина до края на деня, затова решихме да се върнем с колата по друг път, които обаче не беше асфалтов.
След около два километра надолу попаднахме на много красиви скални венци - Коматинските Скали. След което се стъмни и бързо се спуснахме до Симитли
GPS Tracks