Марков камък и Царев връх
Този маршрут е малко съмнително дали може да се нарече пешеходен маршрут. Път през по-голямата част от времето няма. Дори и да възприемем руската дефиниция за път, а именно - "път е мястото през което възнамеряваме да минем", един пешеходен маршрут предполага да се използват предимно краката. Но в случая се използват и ръцете, защото за 6 км се изкачват 1200м, наклона често е над 30 градуса и по-точно би било движението нагоре да се нарича катерене. Но това е никакъв проблем. Истинското препятствие е, че терена е обрасъл с тръни, драки, папрат, малинаж, тръни, шипки,папрат, драки...и траки. Последните не са препятсвие, а причината да ходим по-това изключително труднодостъпно място. Горната част на горския пояс е осеяна с интересни скални образувания, които са били древнотракийски култов комплекс, предполага се, свързан с богинята Бендида. В скалите са изсечени кръгове с различен диаметър и дълбочина. Твърди се, на някой от скалите има изсечени надписи, но ние не попаднахме на такива.
Иначе, описанието на GPS-трака е следното: Началото е в района на курорта "Бодрост". Дотам се стига с кола и се намира на трийсетита километра на изток от Благоевград по долината на река Благоевградска Бистрица. Тръгнахме да катерим хребета които започва зад една изоставена сграда която местните наричат "Стопансвото". Имаше някакви следи от пътечки. Опитахме се да следим по-ясно изразените, траверсирахме в ляво по склона и стигнахме реката. После се върнахме, защото пътеката свърши, а ние все още хранехме илюзии че ще намерим нормален път нагоре. Тук е по-добре да се държи посока нагоре и надясно по хребета, за да се стигне черния път означен с небесно-син цвят на картата. Ние тогава все още не подозирахме за съществуването му, а използането му би съкратила извесна част от трудностите. Трябва да се има в предвид, че трака на черния път не е много точен - нанесен e по-късно в къщи по неясната сателитна снимка на района в Google Earth ) .
След като пресякохме черния път продължихме право нагоре към първите скали, на които предварително бяхме свалили координатите от картата. Изкачването през гората е сравнително спокойно, ако не броим последните 200-300 метра преди да се излезе на Добро поле.
След като се изкачихме на Добро поле тръгнахме на запад по едни равни поляни. До Марков камък са 20-30 минути.Изкачването от Марков Камък до Царев връх е през ниска хвойна - пътека няма, но изкачването е лесно. От този връх се открива впечатляваща гледка към Мальовишкия дял, циркуса на Рибни езера, билото от х.Македония до Предела, а също така и Северен Пирин при ясно време.
Слизането го направихме по един хребет по- на запад. За това място определено може да се твърди, че е нощното пасище на няколко стада диви прасета. Този хребет е по-проходим от този по които се изкачихме, но това е така докато стигнахме отново черния път. Вече се стъмваше и нямаше време да се мотаем да търсим нормален път надолу. Затова се спуснахме през гората посредством техниката на придвижване, която един приятел явно имайки впредвид контактните площи на тялото с терена, нарича "гъз-чело-гъз-чело..." - право надолу към колата.
GPS Tracks