х. Отовица - х. Ив. Вазов
Изходен пункт за х. Отовица е село Самораново. От селото до хижата се стига по 6 км асфалтов път и 5 км черен път с много серпентини.
Черния път е доста изровен и става само за високопроходим автомобил. Ние минахме около километър и се отказахме. Черния път свършва малко след хижа Отовица при бент на река Отовица. Пресякохме реката по бента и хванахме официалната пътека към х.Иван Вазов със синя маркировка, която обаче ни върна по другия бряг на реката назад повече от километър. Оказа се, че е можело да пропуснем дългото ходене по черния път до х. Отовица и да минем по пряка пътека.
Следва изкачване по стръмна горска пътека. За кратко се излиза на запуснат черен път малко преди заслон Гробо, които напълно оправдава името си - няма вид на нещо в което може да се преспи. Следва ново стръмно изкачване през гора. На 1960 метра гората свършва, но изкачването продължава.
При заслон Юрта (този става за преспиване) оставихме синята маркировка и минахме през местноста Пердето ("Перде" на местния диалект има значение на заградено място за животни). Прехвърлихме се от другата старана на билото в района на Птичи връх(2536) и се включихме в пътеката от с.Бистрица до х.Вазов (червена маркировка). Синята маркировка след Юрта прави същото само че малко по-обиколно.
Следват 5 км хоризонтална подбилна пътека до х. Вазов. Тук вече се откриват великолепни гледки към отсрещния рид с Калинините върхове и Поличите.
След като оставихме багажа в хижата направихме една разходка по Калините.
На другата сутрин минахме през вр. Отовица и вр.Кабул. От Кабул поехме по голото плато на северозапад. След като платото се превърне в рид се появява пътека. За да се слезе безпроблемно към х. Отовица трябва много да се внимава за острия завой преди Чалмалиташ. След завоя започва спускане по добре изсечена пътека в клека. Между поясите с клек и гора има голяма поляна. На поляната пътеката се губи, а и ние обиколихме по периферията за да се разминем с два глигана. Спуснахме се през гората до едни много бивши кошари, след което поехме на юг водоравно по плетеница от пътеки докато стигнем пътеката х.Отовица-х.Седемте Езера която вероятно минава по долината на река Отовица (синя маркировка).
След х.Отовица слязохме по черен път, различен от този по който се качихме - по левия бряг на реката. По кратък е за ходене, но иначе дори и за джип не става.
GPS Tracks