Bulgarian Mountains

Маршрутът започна от моста на подбалканското шосе над р. Въртопа. От източната страна на моста се отделя маркираната пътека към вр. Вежен. Аз тръгнах от западната страна на моста, като се качих на стръмния рид Алакчия. В интернет намерих информация, че по билото на Алакчия минава трасето на прохода Тетевенско-Копривщенски път. Колкото и да гледах, по билото на рида не открих следи от никакъв път. Билото на Алакчия е много стръмно за път, но е и много удобно за изкачване от турист, защото е покрито почти изцяло с треви и е без трудни пасажи. В края на изкачването напуснах рида и през изворната област на р. Алакчийско дере се качих на главното било при вр. Братаница. Оттам продължих по билото на изток, пресякох Кончето и стигнах до т.нар. Порти. Едната Порта е седловината с вр. Пъпа, а другата, според мен, е мястото, при което рид Калето се отделя от главното било на планината. От източната Порта се качих на билото на рида Калето и по него сe спуснах към вр. Калето на юг. По билото на този рид трябваше да намеря друг стар проход - Кознишки път. За разлика от рида Алакчия, по рида Калето наистина се забелязват следи от стар път, който ме изведе точно до подножието на вр. Калето. До върха и крепостта Въртопско кале на темето му може да се достигне само от север, по тясна, изсечена в скалите козя пътека. На вр. Калето има останки от малка крепост, вероятно наблюдателна кула, както и изкопан в скалите кръгъл кладенец. За връщане бях решил да слизам от крепостта на югозапад. Знаех, че от върха може да се слезе само в тази посока, но натам беше толкова стръмно, че се отказах. Върнах се по маркираната пътека, която идва откъм х. Вежен, минава по черния път на 100 м. от крепостта и излиза на шосето от източната страна на моста.

Only registered and logged in users can submit a comment.