Всъщност тръгнах от водослива на Буновска и Бучкарска река, а дотам стигнах с колата по добър черен път без локви и кал въпреки дъжда. Валеше през цялото време, на места проливно, което доста съкрати планираната екскурзия. Качих се до хижата по стандартната маркирана пряка пътека, от там поех към Етрополския проход. На прохода, точно при маркировката (в добро състояние), показваща разклона на маршрута К-Е (през хижата и по билото)завих рязко надясно и тръгнах по билото посока изток. Пътеката се следи без проблем, има обаче само изтъркана стара маркировка и стари табели. За мен изводът е, че при поход К-Е е по-добре да се мине през х.Чавдар - пътят е по-добър, денивелицията почти същата, времето - малко повече.
Излязох на поляните над паметника на руските войни, първо вървях по черен път, след това обаче много задуха, дъждът се усили и поех към коловете на зимната билна маркировка, която скоро се съедини на черния път с тази от х.Чавдар, през която отново минах и се върнах до колата.