Еленска базилика - вр. Косица
Разположените между Пирдоп и с. Антон руини на Еленската базилика са много удобен изходен пункт за преходи към планината, защото се намират в самото й подножие, а освен това до тях достига и асфалтов път. От Еленската базилика продължих по асфалта на север, като съвсем скоро достигнах до неговия край в местността Граматник. Там пътят свършва при масивните сгради на местното водохващане. Зад сградите хванах широка пътека и по нея се заизкачвах нагоре по билото на рида Граматник - югоизточна издънка на основния рид Камъка. Ридът Граматник е тесен, много стръмен и невероятно красив. От западната страна е ограден от скалистото Граматнишко дере, а от изток от р. Еленска, която излиза от планината през тесен и дълбок стотици метри каньон. По средата на рида се минава край останките на малка крепост-вероятно наблюдателна кула. В горната част на рида се достига до равно място, при което билото на Граматник става скалисто и се стеснява до няколко метра ширина. По тесния гребен се завива на северозапад, като от северната страна, между главното било и рида Граматник, остава огромен и много дълбок казан. Местността с казана се нарича точно така - Казанете, като през нея р. Еленска скача от 17 малки водопада. В северозападна посока късият ридът Граматник скоро се захваща за основния рид Камъка при вр. Караул кая. От върха се върви на север по билото на рида Камъка, което представлява широко пасище. Изкачването става към две ниски скалисти връхчета - Боските, северно от които се достига до колата маркировка, водеща от х. Паскал на север. На главното било достигнах до вр. Косица и поради много сняг веднага тръгнах надолу, като за връщане си избрах съседният на Камъка рид Широка Занога. Въпреки името си ридът и пътеката по него са много тесни до достигане на Янова поляна. От нея надолу и ридът и пътеката се разширяват. В долната част на рида изоставих широката пътека, спуснах се без пътека в долината на р. Манджарин и по нея се върнах обратно до полето.
GPS Tracks