Маршрутът от с. Селце до вр. Саръяр е добре маркиран, макар че маркировката се губи на две възлови места. Първото място, при което маркировката се губи, е на около 50 м. след селото, при пресичането на р. Чифлишки дол. Там изгубването не е фатално, защото се продължава по широк черен път и след 30 мин. маркировката отново излиза на него. Второто място, при което маркировката се губи, е в местността Чифлишка усойна, при изоставянето на черния път и продължаването по пряка пътека. След намиране на пряката пътека, маркировката по нея е вече много добра и до вр. Саръяр не се губи никъде. От върха продължих на север по вододела на Енинска и Мъглижка река, минах покрай крепостта Маркови прегради и достигнах до местността Кръстатата локва. Там изоставих маркировката по билото и без пътека се спуснах до Иванковия път, трасиран по източните склонове на вододела. По него, както и по други черни пътища, продължих на изток и слязох до поляната Вътро поле, представляваща огромно и равно вътрешно планинско пасище. Оттам по черни пътища продължих със слизане на изток, спуснах се в обширната гориста долина на р. Кладнидялски дол и покрай нея достигнах Селченска /Мъглижка река/. От водослива продължих покрай реката на юг и се върнах обратно до с. Селце.