Във всички пътеводители се твърди, че по билата на голите ридове Голяма и Малка Чобанка има широки овчарски пътеки. Противно на очакванията, по тези ридове пътеки изобщо няма. Това се дължи на тяхната трудна достъпност откъм подбалканския път. Долната част на планината под ридовете е покрита с гъсти борови гори, обрасли с бодливи храсти, а овчари, които да прокарат нови пътеки, вече отдавна няма. Ридът Голяма Чобанка е абсолютно недостъпен от юг, а към голата средна част на рида Малка Чобанка може да се подходи откъм съседния от изток рид Алакчия. За разлика от двете Чобанки, долната част на рида Алакчия е широка и много удобна за изкачване към планината. В долната си част ридът Алакчия се разделя на пет странични рида, като за изкачване към Малка Чобанка си избрах най-западният от тях. След по-стръмната долна и гориста част на рида се достига до равно място, на север от което се вижда огромна дупка, през която протича р. Топлика. Дупката се нарича Чукура /Дупката/, като на поляна в нейната долна част се вижда овчарска колиба. По широката пътека се слиза в дупката, минава се покрай овчарската колиба и се пресича р. Топлика. От западната страна на реката се достига до къс страничен рид, който е вече издънка на рида Малка Чобанка. По билото на страничния рид се изкачих до равно място, при което той се захваща за Малка Чобанка. Оттам продължих по Малка Чобанка на север и скоро достигнах главното било при седловина Хайдушките камъни. От седловината се спуснах по рида Голяма Чобанка на юг. Тук-там по билото на рида се пресичат странични животински пътеки, но основна човешка пътека няма. В долната част на рида билото му става тясно и скалисто, като за капак се пресича и съборена от буря борова гора. В най-долния на рида край се достига до място, от което течащата от запад р. Гургура скача от голям водопад. Той се намира точно над Антонския водопад, който е на самия подбалкански път. Заради отвесни скали, от това място към пътя на юг не може да се слезе, което налага дълго заобикаляне на югоизток.